29 юни 1988

Господи?

Аз съм; цвете, тази обич, която изпитвам към цялото човечество никога не е била правилно разбирана; страдам! дълбоко страдам; прескъпа душа, отмори Ме, отмори Ме, като Ме обичаш;

О, Господи,
ако мога да облекча страданията Ти,
споделяйки ги с Теб,
позволи ми да го направя;
използвай ме, използвай всяка моя молекула,
научи ме безкрайно да Те обичам.

обичам те, Васула Моя на Свещеното Ми Сърце; споделяме си всичко; Васула, осъзнай, че си споделяш Кръста Ми, споделяш си Страданието Ми; о, Васула! Кръвта Ми блика от Тялото Ми в реки, повторно съм разпънат от Моите, от отстъпничеството в самото светилище на Църквата Ми, от кардинали, епископи и свещеници, най-близките Ми приятели Ме предават; бях изоставен от мнозина; бях бичуван от мнозина; бях пронизан от най-близките Си приятели; страдам и понасям второ Страдание;

Господи мой,

обичай Ме, обичай Ме, позволи Ми да мога да произнеса същите думи, които ангелът ти пазител ти беше казал: “никой никога не е обичал своя ангел толкова, колкото ти;” малка Моя, позволи Ми да мога един ден да ти кажа: “в епохата ти никой никога не Ме е обичал толкова, колкото ти;”