23 септември 2005
Обичта Ти към човека
е пълна лудост,
дълбокото Ти благоволение към нас,
оплескани в греха, е необяснимо;
как е възможно някой да твърди,
че разбира напълно добротата Ти?
То е сякаш да искат да хванат
в ръката си мъглата,
или светлината, които са неосезаеми…
В началото, когато ми разкри
душата ми, истинското ми аз,
като прокажена криеща се в храст,
Ти не ме порица,
вместо това Ти ме помоли
за приятелството ми;
опита се да оправдаеш
окаяното ми положение, казвайки:
„да не би защото никой до теб не те е учил?“ 1
окаяността ми привлече
към мен Милостта Ти;
бедната ми и гола душа
привлече симпатията Ти
и прошката Ти, Свети Ти,
желанието ми да бъда спасена
Те разкъса, и Ти каза:
„не мога да издържа да гледам цветето Си така!“
милостивите Ти слова
паднаха върху голата ми душа
като утринна роса;
„ще те доведа до покаяние и в неумиращ живот в Мен, ако ти също го желаеш…“
това бяха думите,
които прошепна в ухото ми
и така започна всичко…
и ти се отрече от собствената си воля за Моята и това те спаси… ако някой се е закотвил в света, а не в Мен, няма никога да Ме намери… отречи се от волята си и от страстите на света, и ела да Ме притежаваш, като притежавайки Ме, ще създадем съюз на мир, който ще пребъде във вечността; появих ти се, Васула Моя, и те излекувах;
предоставих ти да вървиш върху сапфири водещи те в Царството Ми; призовавам всеки един при Мен, преди възмездието Ми да дойде върху този свят; дните наближават, защото не мога повече да толерирам2 това отстъпничество; когато земята затрепери, знай, че това е само началото на това, което ще сполети това зло поколение; слязох в това огромно гробище, вървейки сред гробовете, за да ви възкреся; извиках на гробовете да се отворят и те го направиха; – да възкреся Своите синове и дъщери и да ги обновя беше дарът на Обичта Ми; разпален от желание да ги възкреся, желанието Ми Ме хвърли долу в гробовете и преди да разбереш, вдигнах мъртвите от техните гробове и ги прегърнах: “това е дарът ми за теб, която остана постоянна; за тези, които ще останат благочестиви, ще получат Моето благословение като награда; сега отиди и възгласи Обичта Ми на разсъмване…”
дъще, никога не наложих на никого Закона Си или Присъствието Си; дойдох като напомняне да въведа ред в това безредие; и все пак, въпреки всички Мои видими чудеса и знаци, въпреки Моите повтарящи се призиви, въпреки очевидните благодати и дарове раздадени от Светия Ми Дух на цялото човечество, въпреки Одите Ми към теб, поколение, въпреки Милостивия Ми подход, отговорът, който получих беше безразличие, преследване и неверие, от някои, подигравка, и съзнателно отхърляне на Призивите Ми за покаяние; плюене върху благословиите Ми; угоени с анатеми, възкресенията, които виждат да извършвам пред очите им се приемат с презрение, или в най-добрия случай са игнорирани: четат Писанията с невиждащи очи;
дъще, бях ги предупредил преди време за бедствията, които ще паднат на тази земя заради греховете им, бедствия и разрушения, които се сбъднаха и те все още се двоумят в неверие дали всичко това е привлечено от тях, а не от природата… когато бях казал тогава, че земята ще се разклати и ще излезе от оста си3 и че островите ще се изместят от местата си, никой не Ми повярва; никой не се вслуша; никой не би се посъветвал с Мен; отхвърлиха всичките Ми предупреждения; когато днес ви кажа, че поради злостта и отстъпничеството на това поколение вселената е застрашена, те пак няма да повярват; когато видят земята, която Аз създадох, разцепена и разкъсана на парчета, страх ще обземе тези крайно упорити души; Потопът4 няма да бъде нищо в сравнение с разрушението, което Огънят Ми ще причини на този свят; от вътрешностите на земята Огънят ще бъде изплют и от тези цепнатини, пълни с течен Огън, ще избълват реки, реки от Огън, които ще потекат и ще се излеят във всеки град, подпалвайки земята; анатемите, които дадохте на пратениците Ми, ще паднат всички обратно на главите ви; добавям Благословията Си за теб, Васула Моя, благословията, която той5 отказа да ти даде; ic
