Тези послания са призив към истинските ни основи и напомняне на Неговото Слово и на Неговото Съществуване. Както Сам Бог каза на Васула: „Кажи им, че това Послание не им се дава, за да предизвика сензация, а да осъзнаят спешността на промяната си, сериозността на състоянието на душата си, важността да променят живота си и да живеят свято.“
В тези послания Христос отправя призив към църквите да се обединят, особено за уеднаквяване на датите на Великден. В посланията има много препратки към голямото отстъпление, предсказано от св. апостол Павел в 2Т, гл. 2, и към духа на бунта в нашето време, който е толкова силен. Този дух на бунт сега е проникнал като дим в църквата, като е повлиял на епископите и свещениците (Католици) да се обърнат срещу собствения си пастир (Папата). Христос ги призовава да се върнат обратно, да останат верни на Папата. Но триумфът над злото вече не е далеч и Двете Сърца (Неопетненото Сърце на Мария и Свещеното сърце на Иисус) ще възтържествуват над това зло.
Това е призив да се признае присъствието на Христос в Неговата божественост и в Евхаристията и да се признае Мария за Божия Майка. Има повече от 5 хил. споменавания на Светия Дух и задълбочени учения за действието на Светия Дух.
След това Бог разкрива пророчески послания за Руската църква, като казва, че Русия ще бъде страната, която ще Го прослави повече от всяка друга страна, и че ще възглави (духовно) много народи. Но това, което е по-поразително в тези послания, е нежността на Бога, която проявява към нас, разкривайки Своята безкрайна доброта и милост. Описанието, дадено от Христос на Бога, ни дава добро обобщение на Неговия портрет: „Отецът Ми е Цар, но толкова майчински, Съдник, но толкова нежен и любящ, Той е Алфата и Омегата, но толкова благ.“
В тези послания Бог се опитва да съживи в нас това, което е мъртво. Ето защо Той излива върху нас Своя Свети Дух, за да ни върне обратно при Него, за да живеем истински Живот в Него. Обещава ни, че скоро ще има изливане на Светия Дух върху човечеството, каквото не е имало никога досега в историята, което ще преобрази цялата земя. Това е надеждата, която всички ние търсим.
Има много части от Писанията от книгата на Откровенията и книгата на Пророка Даниил, които са разпечатани за нас от Иисус Христос в тези послания.
Когато Бог говори в тези послания, не пропускаме да забележим тона на надеждата, която ни дава. Да, Той ще ни порицава много пъти, тъй като е Баща и както всеки баща порицава децата си, когато вършат нередности, така и нашият Небесен Отец го прави, но го прави с обич, защото е Обич и ни е създал от обич, за да Му възвърнем тази обич.
Тези послания разкриват интимния образ на Бога спрямо Неговите създания и това, което иска от всеки един от нас, е да станем също така интимни с Него, за да Го опознаем. Въпреки това ни напомня никога да не забравяме, че е Свят, и иска от нас да прилагаме на практика и „страха от Господа“.
Защо Бог е толкова загрижен да се разкрие отново с такава сила в нашето време време, ако не за да ни спаси? Ето какво казва в едно послание: „Днес гледам земята и ми се иска никога да не го бях направил… Очите ми виждат това, което никога не исках да видя, а ушите ми чуват това, което се страхувах някога да чуя! Сърцето мир, като баща е потънало в скръб. Придадох форма на човека по подобие на Моя образ, но те деградираха и днес толкова много от тях са приели подобието на звяра! (дявола). … Сърцето Ми се разболява, защото виждам до краищата на земята и това, което виждам, не е според желанията на Сърцето Ми … вашият Отец управлява всичко, но не и свободата ви, а човекът е извратил свободата си…“
За тази цел Бог, нашият Създател, трябва отново да се намеси в нашето време.
В Двете Сърца,
